SupportPoint - Web support, managment & optimisation

Патрон

Последно обновяване на страницата: 07.01.2009 г.

 На 20.03.2008 г. ОУ „Стоян Михайловски” празнува своята 20 годишнина. Дарение от родители е паметна плоча. Откри се музейна сбирка за живота и делото на Стоян Михайловски. Изработи се презентация „Нашият патрон” и брошура. 
Водени от думите на своя патрон „Напред! Науката е слънце” ние учители и ученици градим европейски облик и бъдеще на своето училище, устремено напред към победи и по-високи върхове.

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ


Стоян Михайловски е роден на 07.01.1856 г. в гр. Елена. Потомък на стар възрожденски високопросветен род. Син на Никола Ст. Михайловски, племенник на Иларион Макариополски. Учи в гр. Велико Търново /1865-1868/. Завършва Френски султански лицей през 1872 г. Учителства в Дойран (1872-1874). През 1875 г. записва право във Франция. Когато започва Руско-турската война, се завръща в България. След Освобождението работи като адвокат, като гл. редактор на в. "Народен глас" (1880), като извънреден преподавател по френски език в Юридическия факултет (1892-1894) и като доцент по Всеобща литературна история във Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски") (1895-1899). Активно участва в обществения, политическия и литературния живот. Умира на 03.08.1927 г в София.

Литературната си дейност Стоян Михайловски започва през 1872 в сп. "Читалище" /Цариград/. Печата и в "Периодическо списание на БКД", сп. "Мисъл" и в. "Ден". Творчеството на Михайловски е жанрово разнообразно - басни, епиграми, сатири, афоризми, пародии, поеми, драми и др. Неговите басни /"Орел и охлюв", "Бухал и светулка", "Секира и търнокоп"/ са класически образци в българската литература.
Михайловски е един от ярките представители на критическия реализъм в българската литератъра.

 

 

Прочетете още:

 

 



Valid XHTML 1.0 Strict